Dungeon Siege II

"…старият шаман потрака кокалчетата в ръка и ги хвърли на пясъка.
- Дааа - шаманът изпадаше в транс и въртеше неистово главата си - Дааа, виждам, виждам възраждането на един жанр в компютърните игри. Виждам нови компютърни ролеви игри, виждам дълбоки и заплетени истории, героични подвизи, красива графика, дублирани диалози, МНОГО диалози, много персонажи за избор, различни разклонения в историята…
В този момент главата на шамана се откачи от въртенето и се търкулна към огъня. Цялото племе се приближи и видя грозните текстури…."
Колкото и да е трагичен края на притчата, трижди по-трагичен е края на игрите, които не оправдават очакванията. Това се случва с Dungeon Siege II. Дългото очакване на визуалните наслади и дълбокия геймплей крушира тежко в остаряла графика, нискокачествени текстури, не дотам дълбок геймплей, бъгове и петминутен(* времето варира, но е достатъчно дълго за да е изнервящо) черен екран при стартиране.
С какво ли да започна, май с това, с което посреща играта, а тя посреща с прекалено бавна инсталация. Нали знаете приказката "по инсталатора посрещат, с Shift+Del изпращат". 2.5Gb се копират като 25, но не е кой знае какво. Преживява се. Дали се преживява обаче дългия черен екран с няколко точки долу в ляво? Не и през 2005-та година. Зяпайки в учудване на безсрамието на производителите на играта да ме оставят на черен екран толкова дълго време, все пак я дочаках да зареди. Посрещна ме интродукция започваща в стила на Icewind Dale и Neverwinter Nights, която изненадващо продължи в анимация в стила Blizzard-ска игра. "Манджа с грозде" веднага си помислих, но пък похвално беше старанието, с което бяха направени анимациите - дори гласа четеца много ми напомни на този от Baldur’s Gate. Комбинирано с липсата на спомени за интродукция на първата част (т.е. и да е имало не съм запомнил), играта започна да набира точки. Все още въодушевен подминах червеникаквото меню и си направих нов герой. Гигант! Защо гигантите имат рогца, като Дарт Мол от StarWars, си остава загадка за мен, но все пак си е по-добре от предишната част, където практически други раси нямаше. Сега има цели четири, явно обаче вдъхновението на дизайнерите не е успяло да сътвори мъжки Дриади и женски Гиганти. Размислите как точно се размножават и защо има толкова обидно малко детайли по героя, оставих за друг път и с боен вик "Adventure awaits" се впуснах в приключенията.

Нещата започнаха добре, играта започва в центъра на събитията, който се оказва долния ляв ъгъл на картата впоследствие, директно на бойното поле с удобни за прескачане обучителни приказки. Управлението не е помръднало изобщо, камерата се върти, когато стигнете с курсора на мишката до края на екрана. Няколко пъти опитах да управлявам героя с W,A,S,D, с които се управлява примерно на Guild Wars, ама не стана. Често можете да загубите героите си сред дърветата, но лесно ги намирате с портретчетата. Не е лесно прицелването на щъкащите лошотии, особено ако са дребни, но не е особен проблем, тъй като техния интелект неименуемо ги води по права линия към вашия герой и можете да ги докарате на по-празно място, където да станат на “Русенско варено”. Не мога да не отбележа, че гадинките са разнообразни, не са червена, синя, зелена и така до 255 разновидност на една и съща. Приличат леко на извадени от Diablo, но това не би трябвало да е изненада. Тъгъдък, тъгъдък и стигате до "неочакван обрат" в историята, когато практически свършва обучителната мисия и започва истинската игра (в долния ляв ъгъл на картата, както вече споменах).

Пременен с нова броня и двуръчен (светещ, защото прави магически щети) меч, реших да се полюбувам отблизо на лъскавата броня и големия меч. Скролнах със скрола на мишката и се втрещих! Не само че не съм лъскав, ами изглеждам точно като току-що отворена консерва копърка, т.е. лъскавите елементи са смесени с двойно количество кафяв сос, а и самите те са като пребити. Защо? Кажете ми защо трябва да изглеждам като консерва копърка, която струва левче, когато съм си купил видеокарта за поне 150 левчета, защо поддържам десетки съкращения, които в крайна сметка би трябвало да означават, че през многото пари които съм дал за тази видеокарта, аз би трябало да се наслаждавам на красива графика. Ами да извадя от стария компютър стария Radeon и да пробвам на него, дали няма да е пак същото? Същото е, но ще насича повече. Как играта може да пада под 20 кадъра на Radeon 9550 (овърклокнат) в 1024х768 остава загадка за нас, но явно е било прекалено трудно да се направи за толкова време качествена визия на играта. Игра с грозно главно меню и екран "зареждане", които изглеждат назъбено, ако увеличиш резолюцията, това е грубо. Добре, хайде от мен да мине, за да могат да играят повече хора играта с по-слаби машини, нека да е грозна, ама поне да има хубав интерфейс и добра история….

И така задържал десния бутон на мишката, защото героят не може да бие автоматично, след избор на цел, и подпрял брада с другата ръка, размишлявам: "Какво кара хората да правят поредния клонинг на Diablo? Защо, по дяволите, имам само един слот за запис, при положение, че имам 120Gb твърд диск, защо след като продължа играта попадам пак в града, а не там където съм спрял?" Трудно ми е да си отговоря еднозначно на тези въпроси, докато първия мога да си обясня с липсата на Diablo 3 и незаетата от много качествено заглавие пазарна ниша, второто ме навежда на много тревожни мисли. По всичко личи, че спънките при запис, невъзможността да прескочиш мизерна дупчица и други изцепки в играта са направени единствено с цел да забавят играча. За да може играта да има повече часове геймплей. Евтини трикове, които са използвани вместо разклонения в сюжета (примерно), които биха те накарали да преиграеш играта. Отново черна точка в моя списък за играта.

Както знаете, в първата версия, Dugeon Siege въведе сравнително новаторски поглед върху развитието на героя. Уменията, които използвате се покачват автоматично, без да разпределяте точки където и да е. Това доведе до някои недоразумения, например с героите лечители. Във втората версия, като че ли нещата са изгладени. Системата с автоматично покачване е комбинирана с дърво с умения за всеки клас. Точките в уменията дават както пасивни бонуси (т.е. такива, които имате без да активирате), така и специални удари, които се активират от играча. Специалните удари се отключват в зависимост от уменията, на които слагате точки и обикновено са свързани с еднократно нанасяне на много големи щети на един или повече противници. Въпреки че не е лошо направена, тази система леко противоречи на първоначалния замисъл, уменията да се повишават с използването им. В този дух, много по-подходящо би било, с покачаване на нива на играча да се отключват въпросните специални удари и с използването им, да се вдигат автоматично точките на уменията, които са асоциирани с тях.

За да не излезе, че съм изключително недоволен от играта, в края ще похваля добрия режим на игра в мрежа. Освен че можете да си импортирате героите от соловата игра, в мрежа имате почти всякакви варианти на игра, за които ще се сетите /все пак става въпрос за hack&slash rpg, няма capture the flag :)/ Освен тях, има различни графики на развитието на героя, опит, пари, предмети, щети и др. подобни, които практически са безполезни, но за сметка на това са шарени.

Още много неща могат да се кажат за играта, например че е кратка но пък около средата или грозната графика спира да ти прави впечатление, или наистина става по-добра, втората и трета степени на трудност са абсолютно идентични на първата, освен количеството живот на противниците и щетите, които достигат числата в дебилната игра Ю-Ги-О… В крайна сметка заслужава ли си да си купите такава игра? Не, шансът да не ви хареса е доста голям. Заслужава си обаче да си я изтеглите от близкия сървър и да я видите, малко вероятно е да се задържите повече, но има шанс и да ви хареса.. особено ако имате с кой да я играете в мрежа и си падате по хак и слаш, и хак, и слаш, и …..

Производител: Gas Powered Games
Издател: Microsoft Game Studios
Тестова система: Windows XP Pro/AMD Sempron 2200+/512MB DDR/GB Radeon 9000 64MB - играе се прилично в 1024х768х32 на висока степен на детайли, с изключени сенки, но при повече противници, започва да насича.
Подобна на: Dungeon Siege I, Diablo II, Fate, Sacred