Warlords Battlecry 3

Излезе поредната серия на тази любима моя игра. Както и очаквах в играта има доста промени, първото което ми направи впечатление, е че са добавени няколко нови раси, въпреки че има само една, която е наистина оригинална. Останалите са просто модификации, въпреки това всяка от игровите раси е достатъчно различна от останалите по начина на игра с нея, сградите и бойните единици. Освен многото раси са добавени и нови класове, за които все още не мога да кажа доколко са различни един от друг, така че в избора на начален герой има голямо разнообразие и предполагам че ще успеете да намерите някой точно като за вас. Примерно моят е Орк, Runemaster, който се казва Грух. Общо взето в новата версия на играта, създателите и са заложили на изпипаната формула от предишните части - разнообразието, без да внасят много нови елементи.

Ако случайно сте пропуснали първите две части, набързо ще обясня за какво става дума в играта. Вие сте големият герой, който води армията си през най-различни битки. Играта се дели на две части реалновремева битка в която можете(понякога не може, зависи от мисията) да строите и превземате сгради, да строите армия и да нападате и разгромявате противниците. Вашият герой е полубезсмъртен, т.е. ако го убият в мисията, той отново е с вас на следващата, но получава малко опит за тази в която е убит. Кончината на главния ви герой не прави автоматично мисията неуспешна, освен ако това не е указано изрично в началото и, можете да я довършите с остатъка от армията си. Самите герои са много и различни, могат да се бият, да правят магии, да превземат сгради, да строят сгради. С натрупването на опит, качват нива и добиват нови способности. Същото важи и за вашите войници, те трупат опит от битките и подобряват способностите си. Най-добрите имат честта да бъдат взети на следващите мисии, като колко от войните си можете да вземете зависи от показателите на вашия герой.

Другата част на играта се развива на голяма карта(само в кампанията) и разкрива една позаплетена история в стил: \”Хохоо отиваме да завладеем ония миролюбивите. Завладяхме ги, сега ще ги грабим, хохоо! Ама те защо ни нападат сега, помощ да бягаме, охоох!\” Кампанията на играта, за разлика от предишните части се оказа доста разнообразна и нелинейна. Действието се развива на една голяма карта, като има \”горещи точки\” в които вие и вашият герой, в моя случай Грух с една банда великани, можете да се намесите и да промените хода на събитията. На различните места можета да вършите и други работи от рода на закупуване на предмети от черния пазар при едни пирати, намане на наемници, продаване на вашите намерени предмети и др. По \”горещите точки\” има два вида мисии, едните могат да се играят много пъти и нямат пряка връзка с историята в играта, а другите са ключови и трябва да бъдат преминати за да стигнете до финала. Понякога ще имате възможност да си намерите верни съюзници, които ще ви помогнат в по-късни мисии, ако се отклоните от правия път и позаобиколоте малко. Дипломацията в играта представлява следното: помагате на някой, който е в беда след което той ви става приятел и можете да играете с неговата раса в мисиите и да разчитате на някакви други облаги от неговото приятелство, например безплатни добре тренирани армии. Другото проявление на дипломацията е, в това че ако не ви харесват може да не искат да търгуват с вас в някой град, или не искат да ви дадат някаква ценна информация.

След като видях графиката на играта, съм сигурен, че тя ще остане незабелязана от повечето от \”новите\” геймъри, графиката си е старото 2D, без възможности за близък или далечен план, голям и тромав интефрейс и сравнително зле анимирани фигурки. Филмчетата са стилни, но постни и също не биха предизвикали особен интерес. На този фон се набива на уши музиката и цялостното озвучаване на играта, за малко игри съм казвал че имат добра музика и Warlords Battlecry 3 е една от тях, парчетата се сменят в зависимост от хода на играта и са приятни за слушане, ако бяха по-дълги можеше да се слушат и отделно от играта, но за съжаление не е така. Всяка единица е озвучена с различни реплики, а както вече споменах единиците са много. Репликите варират от много изнервящи и тъпи до много забавни и оригинални.

Играта в мрежа е доста тромава и се състои най-вече в събиране на огромни количества ресурси и създаване на бърза бойна част, която да защитава вече превзетите мини. Многото ресурси гарантират поток от нови ъпгрейди и най-силните бойни единици, които са ключ към успеха. Едва ли ще намери много почитатели, защото в сравнение с вече установените лидери в жанра е доста назад.

В заключение смятам, че ако сте играли предишните версии ще намерите разликите, ще изиграете кампанията, вероятно само веднъж, и толкова. Играта не блести с нова триизмерна графика, която да ви залепи очите за монитора, нито с добър мултиплейър, където да размазвате своите приятели, нито с прекалено нелинейна кампания, която да преигравате многократно. За съжаление единственото което предлага в изобилие е един богат фентъзи свят, малко по-различен стил на игра от останалите реалновремеви стратегии, и като цяло създава добра атмофсфера по време на игра. Резултатът е, че вероятно играта ще намери своите почитатели, но дори и те ще я захвърлят скоро на някой рафт да събира прах.