Call of Cthulhu

През последните години Wizards of the Coast използваха d20 системата на DnD 3 и издадоха няколко ролеви продукта базирани на популярни светове. За StarWars d20 едва ли има нужда да се говори – всеки знае какво е StarWars. Другите два сетинга са не по-малко интересни – Wheel of Time d20 е ролевият вариант на света от романите на Робърт Джордан, а Call of Cthulhu d20 е римейк на класическото d6 хорър RPG в света на разказите на Хауърд Лъвкрафт. Тази статия ще ви представи Call of Cthulhu (“Зовът на Ктхулу”).

Хауърд Лъвкрафт е американски писател творил през 20-те и 30-те години на миналия век. Въпреки че умира млад, той оставя ярка следа в американската литература и е един от основоположниците на хорър жанра. Неговите разкази вдъхновяват и други автори да разширят митоса за Ктхулху с нови и нови произведения. Времето през което Лъвкрафт твори – между две световни войни и белязано от Голямата депресия, но и от необуздан технически прогрес – със сигурност допринася за мрачната атмосфера на безнадежност и обреченост в Call of Cthulhu. И все пак сетинга не е ограничен в тези години – напълно възможно е да се води в практически всяка историческа епоха. Причината за това е в естеството на Ктхулху, или по-точно в естеството на това, което Ктхулху олицетворява – всемогъщите и безчувствени вселенски сили, за които съществуването на човечеството е само един миг.

Какво точно е Ктхулху обаче няма да ви кажем тук – защото фабулата на всяко приключение в Call of Cthulhu се състои в разкриването на още една част от смразяващата истина за света в който живеем. Героите в Call of Cthulhu не са рицари-паладини със святкащи мечове, или джедаи с лазерни саби – те са хора като нас, които не подозират до какво са се докоснали; хора, които постепенно разбират, че дори и да оцелеят срещу това в което до вчера не са вярвали, то със сигурност ще платят ужасна цена.

Ctulhu artВ по-геймърски термини, в Call of Cthulhu има един основен клас, който търпи извесни промени за да се нагоди към всички възможни типажи и професии. Жизнен зар е d6, точките за умения - 8+Int (класовите умения са различни за различните професии – и играчите имат свободата да създават нови професии ако десетките описани в сетинга не са достатъчни) и над това са двете основни прогресии на base attack и save бонусите – дефанзивната, която дава по-малко атака (до +10) но два добри saves и офанзивната, която дава само един добър save но повече атака (до +15). Към това се добавят стандартните Feats и Ability Points през 3 и 4 нива. Класът обаче не дава някакви специални бонуси – и по-тази причина е очевидно по-слаб от например подобния му клас Rogue от DnD 3. Въобще героите в Call of Cthulhu са обикновени хора – не герои – и смъртта ги следва само на крачка разстояние през повечето време (а през останалото ги настига). Като добавя и факта, че massive damage границата е 10 hit points, а не 50 както в DnD 3, би трябвало да стане ясно че откритата конфронтация с тъмните сили е крайно отчаяна постъпка – въпреки много описателната секция в corebook-а, която включва десетки от най-известните марки огнестрелни оръжия на ХХти век.

Но все пак – кога смъртта е била най-лошото нещо, което може да се случи на героите в един хорър сетинг? Това, което прави Call of Cthulhu наистина уникална RPG е подробната игрова механика за пресъздаване на ефектите на шока и лудостта, които обхващат героите при сблъсъка с немислимото. Всеки герой има Sanity (здрав разум) рейтинг – в началото равен на 5 x Wisdom, с който да противостои на паниката и психическата деградация. По време на приключенията Sanity рейтинга често се подлага на изпитания, като провалите водят към различни видове психически травми – roleplay-ването на които е една от най-интересните страни на системата и е улеснено от специализирана секция в corebook-а, с преписване от която може да се вземе вероятно всеки изпит по психиатрия.

Съдържанието на corebook-а се допълва от секциите за Съществата (някои от които биха респектирали дори гореспоменатите юнаци със святкащи мечове) и Магията – която, за разлика от тази в DnD – е истинска магия, поне когато става дума за плащане на цената за боравенето с нещо толкова свръхестествено и нечовешко. Въпреки добре разработената игрова механика и описателните секции за всичко, което може да потрябва на играчите и Водещия – нещо в което Call of Cthulhu стои много по-добре от Wheel of Time d20 например – основният акцент си остава върху емоциите на играчите и атмосферата в играта. Call of Cthulhu е игра на мрачна мистерия, нагнетяващо очакване, дебнещ страх и връхлитащ ужас. Игра е на избор между лошо и лошо, на смразяващи разкрития, неприятни обрати и горчиво отчаяние. Но е и игра за героизма, приятелството, надеждата и за триумфа въпреки всичко.

В заключение, Call of Cthulhu d20 е една от най-интересните настолни RPG. Пожелавам успех на всички, които ще се пробват да водят по нея – но максимата "Пътят към ада е застлан с добри намерения" важи за Call of Cthulhu с двойна сила – така че внимавайте, играта изисква сериозно отношение и roleplay.